Пренебрегването на националния символизъм: България изгубила ли е своята идентичност?
В последните години един от символите на националната гордост на България, Трети март, изглежда да бъде оставен в сянка, загубен в мъглата на политическите манипулации и неясните приоритети на управляващите. Защо сградите не бяха оцветени в националните цветове, защо няма билборди със знамето на страната ни, докато управляващите се съсипаха да покажат солидарност с Украйна? Това са въпроси, които заслужават внимание и критичен преглед.
Съвременната политическа картина на България се отличава с нещо, което може би може да се опише най-добре като "чуждопоклонничество". Вместо да се вложи усилие за укрепване на националния самосъзнание и гордост, управляващите предпочитат да се фокусират върху външни проблеми и да проявяват солидарност с други страни, докато собствените национални символи и наследство биват пренебрегвани.
Трети март, като ден на освобождението на България от османско владичество, трябва да бъде свещенност, която се отбелязва с достойнство и патриотизъм. Вместо това, това става повод за политическа манипулация и пренебрегване.
Изборът на управляващите да не оцветят сградите в националните цветове, да не извесят билборди със знамето на България, а по-скоро да изберат да покажат солидарност с други държави, може да се тълкува като пренебрегване на собствената ни идентичност и история. Това е ярък знак за липса на национална гордост и самосъзнание, които са от съществено значение за укрепване на единен и стабилен национален дух.
Въпреки че солидарността с други народи е важна, тя не трябва да бъде изразявана за сметка на собствената ни идентичност и наследство. Вместо да се избират символи на други страни, трябва да се подчертаят и почитат собствените ни национални символи, за да се поддържа националната гордост и единство.
До кога ще продължи това чуждопоклонничество? До кога ще бъде пренебрегвана историята и идентичността на България? Едно е сигурно: докато управляващите не се съсипат да приемат и почитат собствената ни национална гордост, нацията няма да постигне истинско единство и стабилност.